Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
22.12.2008 21:05 -
Полунощ
Автор: esperanca
Категория: Лични дневници
Прочетен: 642 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.12.2008 00:55
Прочетен: 642 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 23.12.2008 00:55
Не за пръв път съм ничия.
Но за пръв път щуреца мълчи.
Любима от хиляди притчи,
нощта крие слепи очи.
Въжето в герана заскърца,
среднощен ветрец зашептя
на бухала своята тайна:
да хване в котлето луна.
Цветята дочули мълвата
смутено навеждат глави:
не може неверникът-вятър
луната в капан да лови.
А тя се оглежда сребриста
и с острия сърп откоси
гроздове от звездни бисери
и образът лумна в искри.
Немирникът-вятър лудее.
Перчемът му как се черви,
че скоро невяста ще вземе
със янтърни,огън коси.
И както ветрецът палува
незнайно отнейде довя
пълчища от смръщени облаци
и скириха момата-луна.
Зейна герана бездънен
с катрането,черно око.
Бухълът гордо изпъчен
надсмива се грозно и зло.
Щурецът отново засвири
с продрано,тънко гласче.
А вятърът в зрелите ниви
от мъка класовете сече.
Но за пръв път щуреца мълчи.
Любима от хиляди притчи,
нощта крие слепи очи.
Въжето в герана заскърца,
среднощен ветрец зашептя
на бухала своята тайна:
да хване в котлето луна.
Цветята дочули мълвата
смутено навеждат глави:
не може неверникът-вятър
луната в капан да лови.
А тя се оглежда сребриста
и с острия сърп откоси
гроздове от звездни бисери
и образът лумна в искри.
Немирникът-вятър лудее.
Перчемът му как се черви,
че скоро невяста ще вземе
със янтърни,огън коси.
И както ветрецът палува
незнайно отнейде довя
пълчища от смръщени облаци
и скириха момата-луна.
Зейна герана бездънен
с катрането,черно око.
Бухълът гордо изпъчен
надсмива се грозно и зло.
Щурецът отново засвири
с продрано,тънко гласче.
А вятърът в зрелите ниви
от мъка класовете сече.
Няма коментари
