Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. zaw12929
13. stela50
14. bosia
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. zaw12929
13. stela50
14. bosia
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
21.12.2008 10:38 -
Калинки
Бях отворила прозореца и топлината на меката есен стелеше хармония в стаята. Следобедното слънце опалваше белотата на дантелената завеса, а вятърът си играеше с нея, издувайки я в балон, който растеше като обещание.
Изведнъж завесата ми заприлича на мамината рокля , с която се беше венчала – бяла на червени калинки. Не можех да повярвам, но целият прозорец бе осеян с малки червени калинки, които имаха по две черни точки на крилцата си. Спомних си как като дете, бродейки из цъфналите летни треви, търсих калинка. Когато а намирах, слагах я на ръката си, вдигах я към небето, слънцето заслепяваше очите, а душата ми шепнеше прималяла: “Калинке-малинке, покажи ми накъде ще се омъжа.” Не след дълго, по някаква си нейна причина, тя разперваше червените си крилца с две черни точици и политаше, а аз хуквах след нея. Тичах, докато високите треви се сплитаха в краката ми и падах по очи заровила нос в корените им, а сърцето ми радостно пърхаше: ще е някъде надалече. Една лятна калинка бе достатъчна , за да ощастливи целия ми ден.
Есенните калинки сега бяха толкова много! Докато се чудих дали да не затворя прозореца, за да не избягат, но и не исках да ги превръщам в пленници, или да сложа една в ръката си задавайки и въпроса от детството, те ме полазиха цялата. Пъплеха по косата и ръцете ми. Една дори премина през устните, спирайки дъха ми, за да не я изплаша.
Повечето хора тъгуват, когато лятото си отиде. Мен есента ме посипа щедро с калинки.
Изведнъж завесата ми заприлича на мамината рокля , с която се беше венчала – бяла на червени калинки. Не можех да повярвам, но целият прозорец бе осеян с малки червени калинки, които имаха по две черни точки на крилцата си. Спомних си как като дете, бродейки из цъфналите летни треви, търсих калинка. Когато а намирах, слагах я на ръката си, вдигах я към небето, слънцето заслепяваше очите, а душата ми шепнеше прималяла: “Калинке-малинке, покажи ми накъде ще се омъжа.” Не след дълго, по някаква си нейна причина, тя разперваше червените си крилца с две черни точици и политаше, а аз хуквах след нея. Тичах, докато високите треви се сплитаха в краката ми и падах по очи заровила нос в корените им, а сърцето ми радостно пърхаше: ще е някъде надалече. Една лятна калинка бе достатъчна , за да ощастливи целия ми ден.
Есенните калинки сега бяха толкова много! Докато се чудих дали да не затворя прозореца, за да не избягат, но и не исках да ги превръщам в пленници, или да сложа една в ръката си задавайки и въпроса от детството, те ме полазиха цялата. Пъплеха по косата и ръцете ми. Една дори премина през устните, спирайки дъха ми, за да не я изплаша.
Повечето хора тъгуват, когато лятото си отиде. Мен есента ме посипа щедро с калинки.
Няма коментари
